Тази вечер, докато пушех лулата си край огъня, се замислих за дългите години, които бях прекарал в Африка като ловец. Когато пристигнах за пръв път в Кения, дивеч изпълваше равнините, докъдето стигаше погледът. Ходех на лов за лъвове по места, върху които сега се издигат градове, и стрелях слонове от локомотива на първата железопътна линия, която прекосяваше страната. В рамките на един човешки живот аз видях джунгли да се превръщат в обработваема земя и човекоядни племена да стават фабрични работници. И аз самият имам малък дял в тези промени, защото властите ме наемаха да изчиствам от опасни животни области, чието култивиране беше предстоящо. Мой е световният рекорд за убити носорози, а може би и за лъвове (въпреки че в онези дни не държахме точна сметка за броя на убитите животни). Застрелял съм повече от 1400 слона. Аз не говоря за тези рекорди с гордост. Работата трябваше да се свърши и се случваше така, че аз бях човекът, на когото я възлагаха. Но колкото и странно да изглежда на някои кабинетни покровители на животните, аз обичам животните, които трябваше да убивам. Дълги години изучавах техните навици не само за да ги унищожавам, но защото искрено се интересувам от тях.

Все пак вярно е и това, че винаги съм бил спортист. Огнестрелните оръжия са постоянната страст в моя живот и аз предпочитам трясъка на карабината и гърмежа на ловната пушка пред най-добрия оркестър. Не мога да кажа, че не изпитвам удоволствие от лова. Като се обръщам сега назад, искрено признавам, че в повечето случаи и едрият дивеч е имал толкова шанс да ме убие, колкото аз него.

Казвам се Джон Хънтър. Аз съм един от последните ловци от старото време. Случките, на които съм бил свидетел, не могат да бъдат преживени отново. И дивечът, и туземните племена, такива, каквито ги знаех, изчезнаха. Никой вече не ще види големите стада от слонове, водени от стари мъжкари със 70-килограмови бивници. Никой вече няма да чуе бойните викове на масаите, когато техните копиеносци почистват гъсталака от лъвовете, които нападат добитъка им. Малцина могат да кажат, че са прониквали в земи, където крак на бял човек не бе стъпвал преди това. Не, старата Африка я няма и аз видях как тя си отиде.                                                                                                                                                                 
  

Тази книга е един спомен от последните дни на големия лов на едър дивеч. Никъде в света нямаше дивеч, равен на африканския. Никъде в света нямаше толкова големи, толкова силни и толкова много диви животни. Сега, когато всичко това е минало, може би някои биха искали да научат нещо за най-великата ера на лова в световната история.