Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.03.2018 14:00 - Леопардът- символ на Африка
Автор: corsicasky Категория: Забавление   
Прочетен: 699 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 03.03.2018 14:03


image 

Леопардът е хитро животно. Когато разбере, че го преследват, той често се изкачва на някое дърво и ляга върху клон, надвесен над пътеката. Ако ловецът не забележи леопарда, той обикновено го остава да отмине. Ако обаче ловецът случайно погледне към клона и погледът му срещне погледа на леопарда, последният светкавично се хвърля върху ловеца. Повечето животни ръмжат, но продължават да бягат навътре в гората, когато разберат, че ловецът ги е открил. Леопардът, напротив, само ако види, че по лицето на човека пробягва сянка от разпознаване, моментално напада.

Два пъти бях с ловци в джунглите и минахме под дърво, на което се беше скрил леопард. И в двата случая леопардът лежеше неподвижно до момента, в който ловците повдигнаха поглед нагоре. В същия миг леопардът скачаше. Само изстрелът, бърз като светкавица, спасяваше ловците от обезобразяване или от нещо по-опасно.

Леопардите се чувствуват у дома си не само на земята, но и по дърветата. Така че, когато човек ги преследва, той трябва да гледа не само в шубраците от двете страни на пътя, но и по клоните над главата си. Това затруднява преследването на дивеча.

Единственото нещо, което издава скрития в листата леопард, е опашката му. Колкото хитри и изкусни жители на джунглите да са леопардите, те често оставят опашките си да висят. Аз съм убил доста леопарди именно поради това, че, скрити в дървото, те ме причакваха, но бяха забравили да скрият опашките си.

Във всяко друго отношение леопардите са много ловки. Начинът, по който примамват домашните кучета, показва тяхната интелигентност. Леопардите много обичат кучешко месо, но бягат, изплашени от група кучета. Половин дузина малки кученца могат да задържат на дървото и най-грамадния леопард за неопределено време. Но когато кучето е само, леопардът се излага на големи опасности само и само да успее да го убие и изяде. Понякога той си служи и с измама.

Когато подуши леопард, кучето обикновено започва да лае яростно, но внимава да не се отдалечи от палатката на господаря си или от входа на къщата. Леопардът отива до някое открито място и ляга на земята, като се преструва, че не обръща внимание на лая на кучето. След това започва тихо да мърка и леко размахва опашката си ту на една, ту на друга страна и държи главата си ниско до земята, както правят кучетата, когато искат да поиграят с друго куче. Няколко минути по-късно кучето започва да се интересува от леопарда. То идва по-близо, за да види какво става, души внимателно и е нащрек. Леопардът свива-задните си крака под тялото си и е готов да скочи, но се преструва, че лежи спокойно. Само от време на време поглежда към кучето, върти глава и мърка доволно. Най-после кучето се измамва и се приближава. Без всякакво предупреждение леопардът скача изведнъж към нещастното животно, като че ли е подхвърлен от пружина. Никое куче, даже и най-голямото и най-смелото, не може да се спаси от леопарда. Ноктите му са дълги около два сантиметра и половина, а и самите му лапи са страшни. Леопардът захапва кучето за гърлото и впива нокти в корема му. Щом кучето издъхне, леопардът отнася трупа в най-близкия гъсталак и веднага го разкъсва.

Почти винаги леопардът скрива остатъка от месото на разклонението на някое дърво, за да го предпази от други животни. Големите леопарди изкачват товар от около петдесет килограма високо на някое дърво, даже и ако няма клони по стъблото на дървото, които да помагат при катеренето. През деня леопардът ляга да спи на някое близко дърво, и щом се стъмни, той се връща при жертвата си, за да я дояде.

Това страшно животно има само една добра черта. За разлика от лъвовете леопардът има само една съпруга. Силни чувства свързват двойката. Веднъж сложих отрова за един женски леопард, който непрекъснато унищожаваше стадото на един заселник. На следната сутрин отидох да видя какво беше станало. Намерих женския леопард прострян върху отровната примамка. До мъртвия женски леопард лежеше съпругът, който нежно беше облегнал глава на тялото на мъртвата. Като ме видя, той скочи. Аз го застрелях и той падна до възлюбената си съпруга.

Да преследваш леопард във висока трева може би е по-лесно, отколкото да го преследваш в джунглите, но все пак не е лека работа. Той не бяга, когато хвърлиш камъни. Даже ако случайно го удариш с камък, той не помръдва. Лъвът почти винаги издава присъствието си, когато хвърлиш камък, и започва да ръмжи, но леопардът остава напълно спокоен до момента, в който е сигурен, че може да те нападне.

Старейшините от племето масаи веднъж ми изпратиха вест да убия един леопард, който причинявал големи щети на стадата им. Двама млади морани бяха ходили по следите на леопарда, но бяха страшно обезобразени от ноктите му. Когато пристигнах в селото, бях изумен от големите пакости, които животното беше причинило на хората. Леопардът убиваше по пет-шест глави добитък в една нощ, без даже да се докосне до месото им, като че ли само от любов към убиването.

Тръгнах по дирите на леопарда. Близо до селото имаше няколко скалисти хълмчета, съставени от огромни камъни, закрепени един върху друг. Скалите изглеждаха като поставени по механичен начин. Не им влияе нито замръзване, нито топене. Те стоят така една върху друга, векове наред и сигурно ще продължат да стоят векове след нас. На вид изглеждаха, като че ли и най-слабият ветрец ще ги събори. Между грамадните блокове имаше пукнатини, прекрасни места за скривалища на леопарди. Забелязах стъпките на леопарда между огромните продълговати блокове, но не можех да го проследя до леговището му. Следите се губеха по камъните. Завърнах се в селото, без да направя нещо.

През нощта в ограденото място, където почиваше добитъкът, настана голяма бъркотия. Животните бягаха в паника, а хората крещяха. На сутринта намерихме още едно теле, удушено от леопарда по същия начин, както и другите животни преди. Помолих собственика на стадото да ми даде теленцето. Сложих го като примамка, а моите момчета ми направиха махан на едно удобно дърво наблизо. Седнах горе и зачаках появяването на леопарда.

Към десет часа вечерта видях леопардът да се промъква безшумно в тъмнината и да приближава внимателно към теленцето. Вървеше съвсем тихо. Беше грамаден и аз отначало помислих, че това е лъвица. Дойде до мъртвото животно и клекна до него, за да се храни. Едва го различавах от тъмната земя. Реших да стрелям веднага щом се изправи. След половин час той стана и аз виждах, как мята опашка ту на една, ту на друга страна. Прицелих се и стрелях малко по-ниско, понеже в тъмнината човек обикновено стреля високо. Животното направи огромен скок и изчезна. Знаех, че го нараних, но понеже беше много тъмно, не можах добре да се прицеля. Надявах се, че съм го ударил добре. Не рискувах да сляза от махана в тъмното, а почаках да съмне.

Като се развидели, разгледах земята наоколо и забелязах кръв. Без съмнение следите бяха на самия леопард, който нападаше добитъка и чиито дири бях проследил до скалите край селото предния ден. Не бях се прицелил добре. Иначе леопардът щеше да падне някъде на стотина метра разстояние. Не оставаше нищо друго, освен да го проследя до леговището му в скалите.

Потеглих придружен от четирима морани, въоръжени с щитове и копия. Дирите водеха до входа на малка пещера. Двама от мораните отсякоха дълъг прът и започнаха да го въртят във вътрешността на пещерата, а другите стояха до мен с копия в ръка. Изведнъж се разнесе свирепо ръмжене, което ечеше от стените на пещерата. Миг след това леопардът изскочи като стрела. Той продължаваше да ръмжи при всяко вдишване и издишване. Събори двамата масаи, които държаха пръта, и скочи към един от другите ми помощници. Човекът посрещна леопарда с копието си, но не го улучи. В миг леопардът се хвърли отгоре над щита му, одраска лицето му и го захапа за рамото. Човекът падна на земята, а леопардът още стискаше със зъби рамото му. Вторият моран хвърли копието си към леопарда. То премина така близо до мен, че острието му проби единия крачол на панталона ми. В миг леопардът се обърна и захапа ръката на другия ловец. Човекът падна на земята, а леопардът продължаваше да го драска и с предните, и със задните си крака, а зъбите му стискаха ръката му.

Всичко това стана за няколко секунди, по-бързо, отколкото е необходимо да се разкаже. Забих дулото на пушката си в дебелия врат на леопарда и стрелях. Пробих огромна дупка във врата му. Това беше краят на най-страшния леопард в околността.

Учудих се от големите рани, които леопардът беше нанесъл на хората само за няколко секунди. Като знаех, колко бързо се инфектират рани от зъби и нокти на леопард, аз бързо се погрижих за хората. Рамото на ухапания инжектирах, а раните от ноктите изобилно напръсках с дезинфекционно средство. Две седмици по-късно и двамата морани бяха напълно здрави.

Изобщо мога да кажа, че не познавам друго животно, което толкова да не обичам да преследвам из горите, колкото бързия, свиреп и хитър леопард.

В много части на Африка чрез употребата на капани, отрова и кучета почти са унищожили леопардите. Когато бях млад, имаше една приказка, че леопардът е кротък само когато простреш кожата му да съхне. Но сега хората откриват, че леопардът е играл голяма роля в поддържане равновесието на животните. Леопардите са унищожавали хиляди бабуини за една година, а сега, като няма леопарди, бабуините са се размножили страшно много и са станали голям проблем в страната. Единственият начин да се унищожават бабуините е да се увеличи броят на естествения им противник — леопарда. Сега леопардите са под закрила и им е предоставена възможност да се размножават. Това е странният начин, по който хората процедират. Най-напред унищожават един вид животни, а после правят всичко възможно, за да възстановят изчезналия вид.

                         image




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: corsicasky
Категория: Забавление
Прочетен: 26086
Постинги: 11
Коментари: 2
Гласове: 7
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031